valia1771 (Ивон)
371 11611
22 июл. 2011 г., 23:32

Разговор с Луната 

  Поэзия » Другая
1072 0 40

 

Тази тежка луна

върху мен се нахвърли

като вещица зла,

като дърта свекърва.

 

Писнало ú билό

от безсънни дежурства,

нямала със кого

графика си да връзва.

 

Имала трудов стаж

с галактическа давност,

но пък нощният страж

бил от мирова важност.

 

- Ами Слънцето как

бодро сутрин изгрява,

целодневно на крак

и не се изморява?!

 

-То е стар тарикат,

гони бизнес задачи,

него целият свят

го признава и тачи.

 

- Айде, стига пък ти,

имаш цяла феерия -

млади, силни звезди,

по една ще те сменят.

 

- Тях не ми ги хвали,

само се забавляват,

пръскат фалш и искри,

за дежурства не стават.

Казват, че съм билá

стара, жълта и грозна,

ех, това е съдба...

Всеки колкото - толкова.

© Ивон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??