Разговор с Луната
Тази тежка луна
върху мен се нахвърли
като вещица зла,
като дърта свекърва.
Писнало ú билό
от безсънни дежурства,
нямала със кого
графика си да връзва.
Имала трудов стаж
с галактическа давност,
но пък нощният страж
бил от мирова важност.
- Ами Слънцето как
бодро сутрин изгрява,
целодневно на крак
и не се изморява?!
-То е стар тарикат,
гони бизнес задачи,
него целият свят
го признава и тачи.
- Айде, стига пък ти,
имаш цяла феерия -
млади, силни звезди,
по една ще те сменят.
- Тях не ми ги хвали,
само се забавляват,
пръскат фалш и искри,
за дежурства не стават.
Казват, че съм билá
стара, жълта и грозна,
ех, това е съдба...
Всеки колкото - толкова.
© Ивон All rights reserved.
