Разговор с паячето в моята стая
Ще ти направя место
в моята мъничка стая.
Горе вляво е хубаво,
там поне влага няма.
Флагът е на България,
китарата е разстроена.
Няма да преговаряме,
това тук правят спомените.
Ако ти е студено,
спускай се от тавана.
Стаята ми е малка,
знам, че место няма,
но денем аз все работя,
вечер все ще се сместим.
Да оплетеш мрежа,
само за хубави вести.
Не забелязвай бардака.
Ония книги са мои.
Като се връщам, ме чакай
в паяшките покои.
И аз като тебе, във чуждо
ъгълче съм натикан.
Двамата имаме нужда
един със друг да си свикнем.
Паяче мълчаливо,
мое малко другарче,
двамата сме щастливи
макар и много похарчени.
Колко ли ни остава,
колко ли още има?
Слънце когато изгрява,
в нас все е студена зима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
