Разговорили се (2)
(втора част)
- Речи сега , какво не ти разбрах?
Още от зарана мисъл ми не трае,
жарна ме гнева, тъй и не посмях
болежката да питам аз каква е.
- Ами то Чавдаре не ми е болестта
по този път минавали са мнозина.
Ъгловата одая най слънчева е тя
рекох ти ще ни е нужда догодина.
- Вътре Диано що ти слънце трябва
още преди изгрев зарана излизаш.
Рано все ставаш, работа те грабва
ошетала, по тъмно чак си влизаш.
- Да така беше, но рекох ти промяна
назе ни чака, ако съдбата е решила.
Ама де ти гледаш, виж ми сукмана,
че защо мислиш, тъй съм го ушила.
- Ах мари Диано, що сега хортуваш
като че да чувам, ще добием рожба.
Аз ще ставам татко, това ли думаш?
Мале радост вече и при нас дохожда.
(а)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
Усмихна ме, усмивки и за теб! 
