16 окт. 2008 г., 09:19

Разгулен вихър разпиля те 

  Поэзия » Любовная
891 0 35
музика: http://www.vbox7.com/play:c24304a3
Дъгата на очите ти премина
през най-тревожния, ранимия ми кръг.
И спря се там, къде спомен има-
във паметта наля на капки смут.
Аз Обич си загнeздвах в сърцето
и клонки свивах... Но дали
срещу Съдбата може да се рита?
Защо ли ехото, разделното, се скри?
И онемя от тишината мрачна,
а бурите не спряха да крещят?
Разгулен вихър нейде разпиля те ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??