Разгулен вихър разпиля те
музика: http://www.vbox7.com/play:c24304a3
Дъгата на очите ти премина
през най-тревожния, ранимия ми кръг.
И спря се там, къде спомен има-
във паметта наля на капки смут.
Аз Обич си загнeздвах в сърцето
и клонки свивах... Но дали
срещу Съдбата може да се рита?
Защо ли ехото, разделното, се скри?
И онемя от тишината мрачна,
а бурите не спряха да крещят?
Разгулен вихър нейде разпиля те
във търсене на твоя верен път.
Със "кукувица" смело се залюби
и скри се там, във чуждата постеля.
Не може силом обич да поискаш
без свойта да дариш ( за кой ли път).
Ковчежето съм аз...
А в теб дали
тупти Сърце
от плът?!
Кажи?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
