Понякога отплавам с малка лодка
във шепота на нежни езера.
Под звуците рисувам си разходка
красива и далечна от брега.
Дочувам флейта как разхожда,
мелодия кристална в залеза.
А после в мене тихичко пробожда,
разпукан стих в очите на сълза.
В моменти като този дишам леко,
оставила товара на страна.
Докосна ме усмивка от небето
и полъх ме завърна към брега.