Понякога отплавам с малка лодка
във шепота на нежни езера.
Под звуците рисувам си разходка
красива и далечна от брега.
Дочувам флейта как разхожда,
мелодия кристална в залеза.
А после в мене тихичко пробожда,
разпукан стих в очите на сълза.
В моменти като този дишам леко,
оставила товара на страна.
Докосна ме усмивка от небето
и полъх ме завърна към брега.
© Мария All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
