3 июн. 2008 г., 15:13

Разходка из... България 

  Поэзия » Оды и поэмы
883 0 2
 

 

 

  Смелост -

 

иска се в сърцето,

 

а пътят е винаги честен.

 

  Прелест -

 

са думите в морето -

 

а какво ще каже някой местен.

 

  Нежност -

 

са мислите в полята;

 

родни... тихи... топли.

 

  Една безбрежност -

 

носят стъпките ти в планината:

 

дългопаметни, безропотни вопли.

 

... Към далечни времена

 

           на надежда.

 

Откъдето вечната тишина

 

           те поглежда...

 

 

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти предизвикваш ли ме

    Винаги всичко е възможно....
  • а пътят е винаги честен....е-то , след "винаги"


    дългопаметни, безропотни вопли....и тук е спънато


    ...............................
    "Прелест -

    са думите в морето -

    а какво ще каже някой местен".....


    не си я херсваме ние понякога щот си е наша... и ни е ..банална...


    що не направи първия куплет с бели букви ?


Предложения
: ??:??