24 янв. 2007 г., 21:51

Разходка по брега 

  Поэзия
1083 0 6

 

Облаци със цвят на маргарин,

гонят се щастливи по небето,

пред мен е хоризонта син,

в крака ми плиска се морето.

 

Морска пяна, слънце, тишина,

с пръст по пясъка рисувам,

приижда пак солената вода,

разтапя ми рисунката и си отива.

 

А чайките със сребърни крила,

кръжат над мен и май ми се присмиват,

крещят, тъй шумно врякат до една,

но какво ли от изкуство те разбират.

 

Платна на хоризонта червенеят,

и сякаш двата свята свързват с шев,

като птица в морска шир се рее,

красива платноходка в цвят седеф.

 

И ширнало се е пред мен морето,

обримчено с лазурен бряг,

тук е мястото където,

вятъра не спира своя весел бяг.

 

Пясъка е мек, потъват ми краката,

бавно крача, оставям стъпки по брега,

чернеят мидени черупки във ръката,

камъчета плоски, раковини, морски чудеса.

 

Събирам спомени за дълга зима,

вълните слушам във черупка от рапан,

а тази чудна, сиво-бяла мида,

ще ми бъде верен талисман.

 

И всеки път когато мога,

при теб завръщам се море,

по пясъка златист да се разходя,

в солената вода да потопя нозе.

 

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??