Разходка по брега
Облаци със цвят на маргарин,
гонят се щастливи по небето,
пред мен е хоризонта син,
в крака ми плиска се морето.
Морска пяна, слънце, тишина,
с пръст по пясъка рисувам,
приижда пак солената вода,
разтапя ми рисунката и си отива.
А чайките със сребърни крила,
кръжат над мен и май ми се присмиват,
крещят, тъй шумно врякат до една,
но какво ли от изкуство те разбират.
Платна на хоризонта червенеят,
и сякаш двата свята свързват с шев,
като птица в морска шир се рее,
красива платноходка в цвят седеф.
И ширнало се е пред мен морето,
обримчено с лазурен бряг,
тук е мястото където,
вятъра не спира своя весел бяг.
Пясъка е мек, потъват ми краката,
бавно крача, оставям стъпки по брега,
чернеят мидени черупки във ръката,
камъчета плоски, раковини, морски чудеса.
Събирам спомени за дълга зима,
вълните слушам във черупка от рапан,
а тази чудна, сиво-бяла мида,
ще ми бъде верен талисман.
И всеки път когато мога,
при теб завръщам се море,
по пясъка златист да се разходя,
в солената вода да потопя нозе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
)
