Разходка с лодка
Разходка с лодка
Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах...
Все тук си седя и не мърдам,
живея с надеждите луди,
че Господ просто е сбъркал,
преди 35, посред юли..
Загубих тежкия чук,
със който кове се съдбата,
дали от глупост или напук
не чувах гласа на тълпата...
Жена и близки, майка, баща...
един подир друг ме съветваха,
а аз нали съм поет по душа,
виждах само рози във клетката...
Ще дойде страшният ден,
във който всичко се плаща.
Лодкарят иска монетите две,
а само с цветя ме изпращат...
Тръгвам си аз, ще избягам
от Вас всички, живи покойници,
транспортната лодка за рая,
единствено вози към гробници...
Д. Антонов (diester)
11.03.2013
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
