Mar 12, 2013, 11:04 PM

Разходка с лодка

Poetry » Philosophical

688 2 2

Разходка с лодка

Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах...

Все тук си седя и не мърдам,
живея с надеждите луди,
че Господ просто е сбъркал,
преди 35, посред юли..

Загубих тежкия чук,
със който кове се съдбата,
дали от глупост или напук
не чувах гласа на тълпата...

Жена и близки, майка, баща...
един подир друг ме съветваха,
а аз нали съм поет по душа,
виждах само рози във клетката...

Ще дойде страшният ден,
във който всичко се плаща.
Лодкарят иска монетите две,
а само с цветя ме изпращат...

Тръгвам си аз, ще избягам
от Вас всички, живи покойници,
транспортната лодка за рая,
единствено вози към гробници...

Д. Антонов (diester)
11.03.2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0