Разходка с лодка
Разходка с лодка
Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах...
Все тук си седя и не мърдам,
живея с надеждите луди,
че Господ просто е сбъркал,
преди 35, посред юли..
Загубих тежкия чук,
със който кове се съдбата,
дали от глупост или напук
не чувах гласа на тълпата...
Жена и близки, майка, баща...
един подир друг ме съветваха,
а аз нали съм поет по душа,
виждах само рози във клетката...
Ще дойде страшният ден,
във който всичко се плаща.
Лодкарят иска монетите две,
а само с цветя ме изпращат...
Тръгвам си аз, ще избягам
от Вас всички, живи покойници,
транспортната лодка за рая,
единствено вози към гробници...
Д. Антонов (diester)
11.03.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
