11 окт. 2011 г., 16:19

Разходка с любов

1K 0 4

Катерихме по пътечката бавно.

Подкрепяхме се от време на време,

а после посядахме за малко

и отново вървяхме нагоре.

 

Спомени напираха разни.

Имаше и тъжнички малко,

но повечето бяха прекрасни

и беше ни слънчево леко.

 

Катерички се гонеха в гората.

Гледахме ги и тичахме с тях.

Но те бързаха като стрелата,

а ние с поглед следяхме играта.

 

Подари ми прекрасния ден,

с усмивка и още надежди.

Направи ме отново щастлива,

с надежда и вяра за идния ден.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вода,колко си мила.Аз бях наистина щастлива на тази разходка.Желая и на теб, хубава разходка за да показваш и хубави снимки.Поздрави!
  • Природата подкрепя влюбените...
    Хубава разходка, Вятърко!
  • !!!
  • Жарава,щом човек има приятели като теб не трябва да губим вярятя.Пишеш
    чудесни стихове.Благодаря ти!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...