Катерихме по пътечката бавно.
Подкрепяхме се от време на време,
а после посядахме за малко
и отново вървяхме нагоре.
Спомени напираха разни.
Имаше и тъжнички малко,
но повечето бяха прекрасни
и беше ни слънчево леко.
Катерички се гонеха в гората.
Гледахме ги и тичахме с тях.
Но те бързаха като стрелата,
а ние с поглед следяхме играта. ...