Катерихме по пътечката бавно.
Подкрепяхме се от време на време,
а после посядахме за малко
и отново вървяхме нагоре.
Спомени напираха разни.
Имаше и тъжнички малко,
но повечето бяха прекрасни
и беше ни слънчево леко.
Катерички се гонеха в гората.
Гледахме ги и тичахме с тях.
Но те бързаха като стрелата,
а ние с поглед следяхме играта.
Подари ми прекрасния ден,
с усмивка и още надежди.
Направи ме отново щастлива,
с надежда и вяра за идния ден.
© Аз All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
