Разходка в замъка на самотата (за тъмницата надолу вече слязох )
В замъка на самотата на разходка съм!
Зад решетките в тъмница стенат хиляди души…
Зловещи великани, застанали отвън,
пазят зорко с хилядите си очи!
Часовник на стената отмерва часовете,
сякаш със звук от гилотина…
А лъжите - на нощта кралете,
с победа отбелязват и поредната година!
Злокобна песен пее завистта,
убийцата на толкова любов!
Ками дълбоко забива пак страха,
отровил стотици тонове живот…
От гробището-замък няма начин да излезеш сам!
Но какво да правя като вече влязох?!
Побързай! Измъкни ме някак си от там!
Почакай! Късно е… за тъмницата надолу вече слязох…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
Хубав стих, макар и тъжен наистина...
