Разходка в замъка на самотата (за тъмницата надолу вече слязох )
В замъка на самотата на разходка съм!
Зад решетките в тъмница стенат хиляди души…
Зловещи великани, застанали отвън,
пазят зорко с хилядите си очи!
Часовник на стената отмерва часовете,
сякаш със звук от гилотина…
А лъжите - на нощта кралете,
с победа отбелязват и поредната година!
Злокобна песен пее завистта,
убийцата на толкова любов!
Ками дълбоко забива пак страха,
отровил стотици тонове живот…
От гробището-замък няма начин да излезеш сам!
Но какво да правя като вече влязох?!
Побързай! Измъкни ме някак си от там!
Почакай! Късно е… за тъмницата надолу вече слязох…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
Хубав стих, макар и тъжен наистина...
