Jul 1, 2008, 12:00 PM

Разходка в замъка на самотата (за тъмницата надолу вече слязох )

  Poetry » Other
951 0 4

В замъка на самотата на разходка съм!
Зад решетките в тъмница стенат хиляди души…
Зловещи великани, застанали отвън,
пазят зорко с хилядите си очи!


Часовник на стената отмерва часовете,
сякаш със звук от гилотина…
А лъжите - на нощта кралете,
с победа отбелязват и поредната година!


Злокобна песен пее завистта,
убийцата на толкова любов!
Ками дълбоко забива пак страха,
отровил стотици тонове живот…


От гробището-замък няма начин да излезеш сам!
Но какво да правя като вече влязох?!
Побързай! Измъкни ме някак си от там!
Почакай! Късно е… за тъмницата надолу вече слязох…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...