26 нояб. 2011 г., 23:15

Разкажи ми...

871 1 1

Разкажи ми... В едно, или в сто хиляди писма,
за местата, където бяхме, за това, къде сме сега...
Разкажи ми, как вървяхме по пясъка, как за миг поспряхме на кея...
Разкажи ми... за всичко, което да чуя копнея...
Разкажи ми, как те обърквам, как моите думи са сянка в нощта,
разкажи ми... В едно, или в сто хиляди писма...

Разкажи ми... В едно, или в сто хиляди писма,
как те прегръщам, как се събуждам до теб сутринта...
Разкажи ми... за нещата, които те плашат, и за тези, в които намираш покой...
Разкажи ми... за лятото, как капките дъжд се превръщат в порой...
Разкажи ми за нас, каквито бяхме преди, и за това, какви сме сега,
разкажи ми... В едно, или в сто хиляди писма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Тошева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...