Разкажи ми
Разкажи ми за звездата със сърце.
За звездата, дето плачела в небето.
Разкажи ми за онези ветрове,
дето криели любов, във стръкче цвете.
Разтвори се във съня и полети,
прибери се в стих, в очите на кошута.
Стрък трева, цветенце, стон бъди,
но не сядай на трапезата на сити...
Разкажи на всички за нощта,
във която ти си сътворена.
За магиите, вплетени в кръвта
на жената, дето е била до тебе.
Разкажи да знаят, че си ти
тази, дето ги прегръща.
Влез при тях с молба, с мечти...
А пък те, Любов, ще те пречистят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Йосифов Все права защищены
