22 июл. 2008 г., 07:16

Разкаяние

625 0 1

Кой бе ти?

Докосна ме с лъчи,

невидими в безкрая.

Кой бе ти?

Обърна ми света,

разтърси ми душата!

Опитах се да върна времето назад.

Не мога!

Как искам да съм с теб!

Не трябва!

Изпитвам страх.

Дали не предизвиках поредната ти болка?

Не искам аз това на теб да причиня!

Виня се пак за мойто любопитство.

Ненужно бе.

Донесе ми тъга и болка.

И как ще седна аз до теб?

Не знам, но как го искам!

Изтръпвам и сега!

Защо го позволих?

Виновна съм, аз знам.

Прости ми ти сега!

На себе си обаче не прощавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубави размисли...опитай все пак да си простиш...това ще ти донесе нова радост. Трудно е, но..така ще по-лесно ще ти простят и другите...пробвай, ако искашВесли празници!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...