22.07.2008 г., 7:16 ч.

Разкаяние 

  Поезия » Любовна
447 0 1

Кой бе ти?

Докосна ме с лъчи,

невидими в безкрая.

Кой бе ти?

Обърна ми света,

разтърси ми душата!

Опитах се да върна времето назад.

Не мога!

Как искам да съм с теб!

Не трябва!

Изпитвам страх.

Дали не предизвиках поредната ти болка?

Не искам аз това на теб да причиня!

Виня се пак за мойто любопитство.

Ненужно бе.

Донесе ми тъга и болка.

И как ще седна аз до теб?

Не знам, но как го искам!

Изтръпвам и сега!

Защо го позволих?

Виновна съм, аз знам.

Прости ми ти сега!

На себе си обаче не прощавам.

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави размисли...опитай все пак да си простиш...това ще ти донесе нова радост. Трудно е, но..така ще по-лесно ще ти простят и другите...пробвай, ако искашВесли празници!
Предложения
: ??:??