22.07.2008 г., 7:16

Разкаяние

628 0 1

Кой бе ти?

Докосна ме с лъчи,

невидими в безкрая.

Кой бе ти?

Обърна ми света,

разтърси ми душата!

Опитах се да върна времето назад.

Не мога!

Как искам да съм с теб!

Не трябва!

Изпитвам страх.

Дали не предизвиках поредната ти болка?

Не искам аз това на теб да причиня!

Виня се пак за мойто любопитство.

Ненужно бе.

Донесе ми тъга и болка.

И как ще седна аз до теб?

Не знам, но как го искам!

Изтръпвам и сега!

Защо го позволих?

Виновна съм, аз знам.

Прости ми ти сега!

На себе си обаче не прощавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави размисли...опитай все пак да си простиш...това ще ти донесе нова радост. Трудно е, но..така ще по-лесно ще ти простят и другите...пробвай, ако искашВесли празници!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...