22.07.2008 г., 7:16

Разкаяние

627 0 1

Кой бе ти?

Докосна ме с лъчи,

невидими в безкрая.

Кой бе ти?

Обърна ми света,

разтърси ми душата!

Опитах се да върна времето назад.

Не мога!

Как искам да съм с теб!

Не трябва!

Изпитвам страх.

Дали не предизвиках поредната ти болка?

Не искам аз това на теб да причиня!

Виня се пак за мойто любопитство.

Ненужно бе.

Донесе ми тъга и болка.

И как ще седна аз до теб?

Не знам, но как го искам!

Изтръпвам и сега!

Защо го позволих?

Виновна съм, аз знам.

Прости ми ти сега!

На себе си обаче не прощавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави размисли...опитай все пак да си простиш...това ще ти донесе нова радост. Трудно е, но..така ще по-лесно ще ти простят и другите...пробвай, ако искашВесли празници!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...