9 дек. 2024 г., 16:50

Разкаяние

613 0 3

Разкаяние

 

В тъмнината на мойте грехове

истината за нас се крие.

В чаша от разкаяние или две,

която ме чака да отпия.

 

В огледало, гледащо надменно,

понякога си мисля, че те виждам.

Плачеш заради мойте грешки

и после образът във миг умира.

 

А в сенките на нашите мигове

пак греховете аз си преброих.

"Съжалявам" няма да ти стигне,

за което нищо в мен не те вини.

 

И след цялата ми болка,

изразена във сълзите пусти,

пак да си простя не мога,

че всичко наше в миг изгубих.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангела Топалова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...