9 дек. 2024 г., 16:50

Разкаяние

615 0 3

Разкаяние

 

В тъмнината на мойте грехове

истината за нас се крие.

В чаша от разкаяние или две,

която ме чака да отпия.

 

В огледало, гледащо надменно,

понякога си мисля, че те виждам.

Плачеш заради мойте грешки

и после образът във миг умира.

 

А в сенките на нашите мигове

пак греховете аз си преброих.

"Съжалявам" няма да ти стигне,

за което нищо в мен не те вини.

 

И след цялата ми болка,

изразена във сълзите пусти,

пак да си простя не мога,

че всичко наше в миг изгубих.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангела Топалова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...