В тъмнината на мойте грехове
истината за нас се крие.
В чаша от разкаяние или две,
която ме чака да отпия.
В огледало, гледащо надменно,
понякога си мисля, че те виждам.
Плачеш заради мойте грешки
и после образът във миг умира.
А в сенките на нашите мигове
пак греховете аз си преброих.
"Съжалявам" няма да ти стигне,
за което нищо в мен не те вини.
И след цялата ми болка,
изразена във сълзите пусти,
пак да си простя не мога,
че всичко наше в миг изгубих.
© Ангела Топалова Всички права запазени