9.12.2024 г., 16:50

Разкаяние

607 0 3

Разкаяние

 

В тъмнината на мойте грехове

истината за нас се крие.

В чаша от разкаяние или две,

която ме чака да отпия.

 

В огледало, гледащо надменно,

понякога си мисля, че те виждам.

Плачеш заради мойте грешки

и после образът във миг умира.

 

А в сенките на нашите мигове

пак греховете аз си преброих.

"Съжалявам" няма да ти стигне,

за което нищо в мен не те вини.

 

И след цялата ми болка,

изразена във сълзите пусти,

пак да си простя не мога,

че всичко наше в миг изгубих.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

18 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...