Стелия (Калина Игнатова)
44 294
8 июл. 2007 г., 18:17

Разкаяние 

  Поэзия
604 0 4
 

Ветровете май са полудели -

да те върнат пак на моя праг.

Устните ти - побелели,

дланите - в молитвен знак.

Прошка търсиш,

                    молиш вяра,

капват даже две сълзи...

И прилежно се смиряваш.

Как откупват се вини?

На колЕне ми заставаш,

гледаш ме като дете.

И с надежда се протягаш

да ме хванеш за ръце.

Няма нищо, всичко свърши!

Даже вече не боли...

Празно е дори сърцето -

спря отдавна да кърви.

Молиш, плачеш, обещаваш,

клетви даваш, увещаваш.

Не, не се хаби излишно.

За тебе вече нямам нищо.

Омайните ми думи забрави

и клетвите под падащи звезди.

Аз отдавна всичко съм простила.

Любовта ми няма да прости!

© Калина Игнатова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??