Разкаяние
Ветровете май са полудели -
да те върнат пак на моя праг.
Устните ти - побелели,
дланите - в молитвен знак.
Прошка търсиш,
молиш вяра,
капват даже две сълзи...
И прилежно се смиряваш.
Как откупват се вини?
На колЕне ми заставаш,
гледаш ме като дете.
И с надежда се протягаш
да ме хванеш за ръце.
Няма нищо, всичко свърши!
Даже вече не боли...
Празно е дори сърцето -
спря отдавна да кърви.
Молиш, плачеш, обещаваш,
клетви даваш, увещаваш.
Не, не се хаби излишно.
За тебе вече нямам нищо.
Омайните ми думи забрави
и клетвите под падащи звезди.
Аз отдавна всичко съм простила.
Любовта ми няма да прости!© Калина Игнатова All rights reserved.
Особено когато заговорим за любов
