Разказах ли
Не зная дали ти разказах, когато
погалих гласа на морето,
гнездеше в душата ми бисерно лято
от няколко мокри куплета.
И как нарисувах по ситния пясък
най-силния пулс на сърцето,
зарових го в мида, запазила блясък
от ириса син на небето.
Разказах ли, с бялата мрежа вълните
как пристана вързаха с възел.
Как крясък на гларус разсипа звездите
по Млечния път като пъзел.
А после... а после унесена в себе си,
луната изплува над кея,
полюшна рой спомени – целите в белези,
и бризът се сгуши до нея.
Животът, засричал поема неписана,
незнайно къде ме отвежда...
Разказах ли, колко съм морски орисана –
за връщане нося надежда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
