Говорим си двете с тебе
и питаш ме как съм сега,
дали съм в някого влюбена,
или пък страдам сама...
Как да ти разкажа, приятелко,
за мъката, скрита в душата ми,
как да опиша с думите болката,
която нося в сърцето си?!
Дали ти знаеш, приятелко,
как тежко е да не си обичана,
да бъдеш на кръст разпъната
от човека, когото си искала?!
Как да разкажа за нощите,
в които се давех в мрака,
как да разкажа за спомена,
каращ очите да плачат...
Но разкажи ми нещо за себе си,
за да повярвам, че любов съществува,
за да открия смисъл в изгрева
и да престана да се преструвам...
Разкажи ми за нощите дъхави,
в които звездите се смеят,
разкажи за усмивките палави,
що две сърца и без огън ще сгреят!
Разказвай, разказвай... така ми е хубаво,
разказвай ми още - до сетния час,
полей ми душата с нектар от амброзия...
Разказвай, приятелко, аз слушам в захлас!!!
© Невена Иванова Все права защищены