Говорим си двете с тебе

и питаш ме как съм сега,

дали съм в някого влюбена,

или пък страдам сама...

Как да ти разкажа, приятелко,

за мъката, скрита в душата ми,

как да опиша с думите болката,

която нося в сърцето си?!

Дали ти знаеш, приятелко,

как тежко е да не си обичана,

да бъдеш на кръст разпъната

от човека, когото си искала?!

Как да разкажа за нощите,

в които се давех в мрака,

как да разкажа за спомена,

каращ очите да плачат...

Но разкажи ми нещо за себе си,

за да повярвам, че любов съществува,

за да открия смисъл в изгрева

и да престана да се преструвам...

Разкажи ми за нощите дъхави,

 в които звездите се смеят,

разкажи за усмивките палави,

що две сърца и без огън ще сгреят!

Разказвай, разказвай... така ми е хубаво,

разказвай ми още - до сетния час,

полей ми душата с нектар от амброзия...

Разказвай, приятелко, аз слушам в захлас!!!