Сложи ръце на кръста ми - отново -

стискай ме до счупване... да крещя от болка.

Разяждай кожата ми с целувки от олово -

като хищник разкъсай ме... до кокал.

После впий нокти в лицето,

издраскай го заради хилядите изневери.

Дълбай в мен - пръсни ми и сърцето -

остатъците дай на гладните хиени.

Кръвта ми в Граала изсипи я

и пирувай над изгнилото ми тяло.

Победи ме - признавам - паднах ти в краката,

а сянката ми дебне те в криво огледало.

И обладава те в безлунните нощи -

тази любив тегне, тя е тежка прокоба.

Разпилява, хапе, изтезава,

но отдадеш ли ù се - праща те в гроба...