May 13, 2012, 2:23 PM

Разкъсай ме

  Poetry
860 0 0

Сложи ръце на кръста ми - отново -

стискай ме до счупване... да крещя от болка.

Разяждай кожата ми с целувки от олово -

като хищник разкъсай ме... до кокал.

 

 

После впий нокти в лицето,

издраскай го заради хилядите изневери.

Дълбай в мен - пръсни ми и сърцето -

остатъците дай на гладните хиени.

 

 

Кръвта ми в Граала изсипи я

и пирувай над изгнилото ми тяло.

Победи ме - признавам - паднах ти в краката,

а сянката ми дебне те в криво огледало.

 

 

И обладава те в безлунните нощи -

тази любив тегне, тя е тежка прокоба.

Разпилява, хапе, изтезава,

но отдадеш ли ù се - праща те в гроба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...