Сложи ръце на кръста ми - отново -
стискай ме до счупване... да крещя от болка.
Разяждай кожата ми с целувки от олово -
като хищник разкъсай ме... до кокал.
После впий нокти в лицето,
издраскай го заради хилядите изневери.
Дълбай в мен - пръсни ми и сърцето -
остатъците дай на гладните хиени.
Кръвта ми в Граала изсипи я
и пирувай над изгнилото ми тяло.
Победи ме - признавам - паднах ти в краката,
а сянката ми дебне те в криво огледало.
И обладава те в безлунните нощи -
тази любив тегне, тя е тежка прокоба.
Разпилява, хапе, изтезава,
но отдадеш ли ù се - праща те в гроба...
© Инна Всички права запазени