28 сент. 2007 г., 21:09  

Разкъсана

1.1K 0 6
 

А бяхме с тебе двама,

една душа, душа сплoтена.

Но сега за мене всичко е една измама,

същността ми беше осквернена.


Пак си ти до мен,

обичаш ме както преди.

Но има нещо, дето всяка нощ и ден

тежи ми, мъчи ме, сърцето ми крещи!


Не бих могла да изрека,

да изрека пред теб аз тези тежки думи,

не искам да те утешавам днес, сега,

след като всичко свършва помежду ни.


Не мога да ти кажа нищо,

вече не е както бе преди,

но силно, ах, още силно те обичам,

прощаваш ли ми, моля те, прости!


Не ме вини, ще те обичам тайно.

Дори и да не знаеш, то винаги ще е така.

Че болката от раните ще мине, знай,

но ти оставаш вечно любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....