Разкъсана
А бяхме с тебе двама,
една душа, душа сплoтена.
Но сега за мене всичко е една измама,
същността ми беше осквернена.
Пак си ти до мен,
обичаш ме както преди.
Но има нещо, дето всяка нощ и ден
тежи ми, мъчи ме, сърцето ми крещи!
Не бих могла да изрека,
да изрека пред теб аз тези тежки думи,
не искам да те утешавам днес, сега,
след като всичко свършва помежду ни.
Не мога да ти кажа нищо,
вече не е както бе преди,
но силно, ах, още силно те обичам,
прощаваш ли ми, моля те, прости!
Не ме вини, ще те обичам тайно.
Дори и да не знаеш, то винаги ще е така.
Че болката от раните ще мине, знай,
но ти оставаш вечно любовта!
© Петя Боянова All rights reserved.
