7 дек. 2018 г., 09:44

Разкъсване на облаци 

  Поэзия » Строгие формы
915 9 10

Рисува в бяло зимата витражи,

а тебе аз рисувам в мойте мисли,

когато е студено и ми липсваш

или не зная как да ти го кажа.

 

Рисува зимата, а аз прелиствам

ненужно хвърлените думи даже

и в мен, тъгата ми многоетажна

рисунката ми в стихове дописва.

 

Тогава буквите валят  – снежинки –

ефирни, малки, крехки, падат нежно,

завръщат лесно чувства и картини.

 

Чертая дълго сред снега  пъртина

и вплитам в нея обич и копнежи,

с едно небе – безоблачно и синьо.

 

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??