Разкъсване на облаци
Рисува в бяло зимата витражи,
а тебе аз рисувам в мойте мисли,
когато е студено и ми липсваш
или не зная как да ти го кажа.
Рисува зимата, а аз прелиствам
ненужно хвърлените думи даже
и в мен, тъгата ми многоетажна
рисунката ми в стихове дописва.
Тогава буквите валят – снежинки –
ефирни, малки, крехки, падат нежно,
завръщат лесно чувства и картини.
Чертая дълго сред снега пъртина
и вплитам в нея обич и копнежи,
с едно небе – безоблачно и синьо.
© Ани Монева All rights reserved.
