7 мая 2010 г., 13:51

Разкъсваш ми блузата...

1.6K 0 2

Разкъсваш ми блузата. Мразя очите си!

Целуваш ме, дърпаш, вилнееш над мен...

Отдавам ти устни, ръцете, гърдите си,

а ти, във амок пристрастен,

 


 

пръскаш косите ми – искаш да бъда

нежна, ала добра.

Връзваш ръцете ми и за заблуда

целуваш ми нежно врата...

 

 


Нима съм измислена толкова простичко,

че когато си близо до мен,

да показвам на тебе най-пошлото,

да те моля, да бъда във плен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкъсвам ти блузата. Мразя очите ти.
    Целуваш и стискаш го, стига вилня!
    Отдавам ти ствола, ръцете, гърдите си
    "Какво е амок?" - питам се аз.

    Оскуба косата ми,
    нито си нежна, нито добра.
    Връзвам ръцете ти, страх ме е
    изпонахапа ми врата.

    Нима си измислена толкова простичко?
    Насита нямаш ли ти?
    Мислиш, че правим го кротичко...
    а мен така ме боли!
  • Направи си извод какво търси в тебе- личността или плътта и в зависимост от това какво търсиш ти- действай.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...