7 мая 2010 г., 13:51

Разкъсваш ми блузата...

1.6K 0 2

Разкъсваш ми блузата. Мразя очите си!

Целуваш ме, дърпаш, вилнееш над мен...

Отдавам ти устни, ръцете, гърдите си,

а ти, във амок пристрастен,

 


 

пръскаш косите ми – искаш да бъда

нежна, ала добра.

Връзваш ръцете ми и за заблуда

целуваш ми нежно врата...

 

 


Нима съм измислена толкова простичко,

че когато си близо до мен,

да показвам на тебе най-пошлото,

да те моля, да бъда във плен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкъсвам ти блузата. Мразя очите ти.
    Целуваш и стискаш го, стига вилня!
    Отдавам ти ствола, ръцете, гърдите си
    "Какво е амок?" - питам се аз.

    Оскуба косата ми,
    нито си нежна, нито добра.
    Връзвам ръцете ти, страх ме е
    изпонахапа ми врата.

    Нима си измислена толкова простичко?
    Насита нямаш ли ти?
    Мислиш, че правим го кротичко...
    а мен така ме боли!
  • Направи си извод какво търси в тебе- личността или плътта и в зависимост от това какво търсиш ти- действай.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...