Разкъсваш ми блузата. Мразя очите си!
Целуваш ме, дърпаш, вилнееш над мен...
Отдавам ти устни, ръцете, гърдите си,
а ти, във амок пристрастен,
пръскаш косите ми – искаш да бъда
нежна, ала добра.
Връзваш ръцете ми и за заблуда
целуваш ми нежно врата...
Нима съм измислена толкова простичко,
че когато си близо до мен,
да показвам на тебе най-пошлото,
да те моля, да бъда във плен...