7.05.2010 г., 13:51 ч.
Разкъсваш ми блузата...
1303
0
2
Разкъсваш ми блузата. Мразя очите си!
Целуваш ме, дърпаш, вилнееш над мен...
Отдавам ти устни, ръцете, гърдите си,
а ти, във амок пристрастен,
пръскаш косите ми – искаш да бъда
нежна, ала добра.
Връзваш ръцете ми и за заблуда
целуваш ми нежно врата...
Нима съм измислена толкова простичко,
че когато си близо до мен,
да показвам на тебе най-пошлото,
да те моля, да бъда във плен...
© Надя Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Направи си извод какво търси в тебе- личността или плътта и в зависимост от това какво търсиш ти- действай.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Целуваш и стискаш го, стига вилня!
Отдавам ти ствола, ръцете, гърдите си
"Какво е амок?" - питам се аз.
Оскуба косата ми,
нито си нежна, нито добра.
Връзвам ръцете ти, страх ме е
изпонахапа ми врата.
Нима си измислена толкова простичко?
Насита нямаш ли ти?
Мислиш, че правим го кротичко...
а мен така ме боли!