7.05.2010 г., 13:51

Разкъсваш ми блузата...

1.6K 0 2

Разкъсваш ми блузата. Мразя очите си!

Целуваш ме, дърпаш, вилнееш над мен...

Отдавам ти устни, ръцете, гърдите си,

а ти, във амок пристрастен,

 


 

пръскаш косите ми – искаш да бъда

нежна, ала добра.

Връзваш ръцете ми и за заблуда

целуваш ми нежно врата...

 

 


Нима съм измислена толкова простичко,

че когато си близо до мен,

да показвам на тебе най-пошлото,

да те моля, да бъда във плен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкъсвам ти блузата. Мразя очите ти.
    Целуваш и стискаш го, стига вилня!
    Отдавам ти ствола, ръцете, гърдите си
    "Какво е амок?" - питам се аз.

    Оскуба косата ми,
    нито си нежна, нито добра.
    Връзвам ръцете ти, страх ме е
    изпонахапа ми врата.

    Нима си измислена толкова простичко?
    Насита нямаш ли ти?
    Мислиш, че правим го кротичко...
    а мен така ме боли!
  • Направи си извод какво търси в тебе- личността или плътта и в зависимост от това какво търсиш ти- действай.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...