27 мая 2014 г., 19:05

Различен

623 0 5

Различен съм... и няма как
да бъда като другите...
Животът ми е земен ад.
Във болката изгубен е...

Не ще ме разбере и Бог,
в молитвите си викам Го...
Душата търси вечен брод
в надежда за добро...

На всеки може да се случи,
да е така – различен.
Човек в страданието учи
да не е безразличен...

Да подари усмивка само,
научил е урока,
че само обичта спасява
от егото жестоко...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много!
  • сега не знам как ще го възприемеш, но: тъгата е плод на егото... според мен
  • Хм... ние на това его му ставаме роби, роби същински! Хубав стих!
  • Хм... хубав стих, но ми хареса най-много финала.
    Трепач!!!
    Само любовта може да НИ СПАСИ ОТ НАС САМИТЕ...
    Направо с голи ръце в кратера!!!
    БРАВО!!!
  • Добре че сме различни!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...