27.05.2014 г., 19:05

Различен

617 0 5

Различен съм... и няма как
да бъда като другите...
Животът ми е земен ад.
Във болката изгубен е...

Не ще ме разбере и Бог,
в молитвите си викам Го...
Душата търси вечен брод
в надежда за добро...

На всеки може да се случи,
да е така – различен.
Човек в страданието учи
да не е безразличен...

Да подари усмивка само,
научил е урока,
че само обичта спасява
от егото жестоко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много!
  • сега не знам как ще го възприемеш, но: тъгата е плод на егото... според мен
  • Хм... ние на това его му ставаме роби, роби същински! Хубав стих!
  • Хм... хубав стих, но ми хареса най-много финала.
    Трепач!!!
    Само любовта може да НИ СПАСИ ОТ НАС САМИТЕ...
    Направо с голи ръце в кратера!!!
    БРАВО!!!
  • Добре че сме различни!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...