3 сент. 2007 г., 13:02

"Различна"

782 0 7
Друга вече съм сега,
гледаща през черните очи.
Хвърлих си сърцето в пепелта
и без чувства няма как да заболи.

Раната дълбока аз зарових там,
където вечна хлад пълзи.
Силна съм, макар без плам,
гледай как аз бърша кървави сълзи!

Няма я усмивката красива,
каменно жестока съм сега!
Тя коварна е, фалшива
и ти си този, който ме превърна в това!

А преди аз чувствах и обичах
и опарих се от любовта.
Че ще те забравя, се заричах,
обгърната от черна тъмнина.

Мина време и аз плаках,
изоставена и толкова сама...
Мъничко утеха чаках.
Нищо, че не чувствам, жива съм сега!

И няма аз да падам!
Ти си този, който нямаше вина!
Студена съм и няма как да страдам
и ти си този, който ме превърна в това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекаляваш с местоименията. Аз, аз, аз...
    На места си противоречиш :
    "И няма аз да падам!
    Ти си този, който нямаше вина!
    Студена съм и няма как да страдам
    и ти си този, който ме превърна в това!" - в крайна сметка, виновен ли не?
    Понякога е по-добре да спазиш ритъма, отколкото римата.
    Коментара ми е доброжелателен- явно имаш желание да пишеш, добре е да знаеш слабите си страни. С най-добри чувства.
  • Н е мога да не напиша и за този стих нещо...Много ми харесват всичките ти творби!Имаш талант и...продължавай да пишеш
  • Трогателна творба, написана е от сърце! Браво!
  • Всеки минава по този път!Гадното е че боли душата!Но пък става корава!И после трудно я боли!
  • браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...