mechtaq_za_teb (Валентина)
90 35
3 сент. 2007 г., 13:02

"Различна" 

  Поэзия
641 0 7
Друга вече съм сега,
гледаща през черните очи.
Хвърлих си сърцето в пепелта
и без чувства няма как да заболи.

Раната дълбока аз зарових там,
където вечна хлад пълзи.
Силна съм, макар без плам,
гледай как аз бърша кървави сълзи!

Няма я усмивката красива,
каменно жестока съм сега!
Тя коварна е, фалшива
и ти си този, който ме превърна в това!

А преди аз чувствах и обичах
и опарих се от любовта.
Че ще те забравя, се заричах,
обгърната от черна тъмнина.

Мина време и аз плаках,
изоставена и толкова сама...
Мъничко утеха чаках.
Нищо, че не чувствам, жива съм сега!

И няма аз да падам!
Ти си този, който нямаше вина!
Студена съм и няма как да страдам
и ти си този, който ме превърна в това!

© Валентина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекаляваш с местоименията. Аз, аз, аз...
    На места си противоречиш :
    "И няма аз да падам!
    Ти си този, който нямаше вина!
    Студена съм и няма как да страдам
    и ти си този, който ме превърна в това!" - в крайна сметка, виновен ли не?
    Понякога е по-добре да спазиш ритъма, отколкото римата.
    Коментара ми е доброжелателен- явно имаш желание да пишеш, добре е да знаеш слабите си страни. С най-добри чувства.
  • Н е мога да не напиша и за този стих нещо...Много ми харесват всичките ти творби!Имаш талант и...продължавай да пишеш
  • Трогателна творба, написана е от сърце! Браво!
  • Всеки минава по този път!Гадното е че боли душата!Но пък става корава!И после трудно я боли!
  • браво!
  • Поздрав!
  • Прекрасен стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??