Друга вече съм сега,
гледаща през черните очи.
Хвърлих си сърцето в пепелта
и без чувства няма как да заболи.
Раната дълбока аз зарових там,
където вечна хлад пълзи.
Силна съм, макар без плам,
гледай как аз бърша кървави сълзи!
Няма я усмивката красива,
каменно жестока съм сега!
Тя коварна е, фалшива
и ти си този, който ме превърна в това! ...