3.09.2007 г., 13:02

"Различна"

780 0 7
Друга вече съм сега,
гледаща през черните очи.
Хвърлих си сърцето в пепелта
и без чувства няма как да заболи.

Раната дълбока аз зарових там,
където вечна хлад пълзи.
Силна съм, макар без плам,
гледай как аз бърша кървави сълзи!

Няма я усмивката красива,
каменно жестока съм сега!
Тя коварна е, фалшива
и ти си този, който ме превърна в това!

А преди аз чувствах и обичах
и опарих се от любовта.
Че ще те забравя, се заричах,
обгърната от черна тъмнина.

Мина време и аз плаках,
изоставена и толкова сама...
Мъничко утеха чаках.
Нищо, че не чувствам, жива съм сега!

И няма аз да падам!
Ти си този, който нямаше вина!
Студена съм и няма как да страдам
и ти си този, който ме превърна в това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекаляваш с местоименията. Аз, аз, аз...
    На места си противоречиш :
    "И няма аз да падам!
    Ти си този, който нямаше вина!
    Студена съм и няма как да страдам
    и ти си този, който ме превърна в това!" - в крайна сметка, виновен ли не?
    Понякога е по-добре да спазиш ритъма, отколкото римата.
    Коментара ми е доброжелателен- явно имаш желание да пишеш, добре е да знаеш слабите си страни. С най-добри чувства.
  • Н е мога да не напиша и за този стих нещо...Много ми харесват всичките ти творби!Имаш талант и...продължавай да пишеш
  • Трогателна творба, написана е от сърце! Браво!
  • Всеки минава по този път!Гадното е че боли душата!Но пък става корава!И после трудно я боли!
  • браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...