21 окт. 2018 г., 01:44

Различна

1.2K 1 2

Аз съм буря, ураган, вълни,

Непосилно е да ме догониш, 

Не ме привличат предмети и пари,

Не се опитвай тях да ми предложиш.

 

Не съм като другите жени,

Изкуствени, сливащи се с тълпата,

Искам да ти кажа и помни -

Не ме е страх от самотата! 

 

Когато съм неоценена си отивам,

Не понасям пошлост и измама,

После дълго се лекувам,

Шиеики кървавата рана.

 

Обичам ли, ще е до края -

Едно, единствено лице,

Тогава ще утихна в безкрая,

Усетила топлината на сигурни ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...