21 окт. 2018 г., 01:44

Различна

1.2K 1 2

Аз съм буря, ураган, вълни,

Непосилно е да ме догониш, 

Не ме привличат предмети и пари,

Не се опитвай тях да ми предложиш.

 

Не съм като другите жени,

Изкуствени, сливащи се с тълпата,

Искам да ти кажа и помни -

Не ме е страх от самотата! 

 

Когато съм неоценена си отивам,

Не понасям пошлост и измама,

После дълго се лекувам,

Шиеики кървавата рана.

 

Обичам ли, ще е до края -

Едно, единствено лице,

Тогава ще утихна в безкрая,

Усетила топлината на сигурни ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...