Аз съм буря, ураган, вълни,
Непосилно е да ме догониш,
Не ме привличат предмети и пари,
Не се опитвай тях да ми предложиш.
Не съм като другите жени,
Изкуствени, сливащи се с тълпата,
Искам да ти кажа и помни -
Не ме е страх от самотата!
Когато съм неоценена си отивам,
Не понасям пошлост и измама,
После дълго се лекувам,
Шиеики кървавата рана.
Обичам ли, ще е до края -
Едно, единствено лице,
Тогава ще утихна в безкрая,
Усетила топлината на сигурни ръце.
© Ванс All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
