21.10.2018 г., 1:44

Различна

1.2K 1 2

Аз съм буря, ураган, вълни,

Непосилно е да ме догониш, 

Не ме привличат предмети и пари,

Не се опитвай тях да ми предложиш.

 

Не съм като другите жени,

Изкуствени, сливащи се с тълпата,

Искам да ти кажа и помни -

Не ме е страх от самотата! 

 

Когато съм неоценена си отивам,

Не понасям пошлост и измама,

После дълго се лекувам,

Шиеики кървавата рана.

 

Обичам ли, ще е до края -

Едно, единствено лице,

Тогава ще утихна в безкрая,

Усетила топлината на сигурни ръце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...