Аз съм буря, ураган, вълни,
Непосилно е да ме догониш,
Не ме привличат предмети и пари,
Не се опитвай тях да ми предложиш.
Не съм като другите жени,
Изкуствени, сливащи се с тълпата,
Искам да ти кажа и помни -
Не ме е страх от самотата!
Когато съм неоценена си отивам,
Не понасям пошлост и измама,
После дълго се лекувам,
Шиеики кървавата рана.
Обичам ли, ще е до края -
Едно, единствено лице,
Тогава ще утихна в безкрая,
Усетила топлината на сигурни ръце.
© Ванс Всички права запазени