25 мая 2024 г., 09:41

Различна

820 9 14

Душата ми раздаваш като пита,
аз тебе ли, ти мен ли си живял,
животе мой? От думи вярна свита
ми даде, неспокоен дух – за крал.

 

Имане нямам, за да го заложа,
ва банк играя – ще го понесеш,
залагам си сърцето. (Пак ли, Боже?)
Без него и душата ще съм леш...

 

Да бъда безразсъдна ми отива,
лицето – покер маска – от гранит.
Различна съм сега и ти е криво...
Казиното е твое, но си бит...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...