Различна
Душата ми раздаваш като пита,
аз тебе ли, ти мен ли си живял,
животе мой? От думи вярна свита
ми даде, неспокоен дух – за крал.
Имане нямам, за да го заложа,
ва банк играя – ще го понесеш,
залагам си сърцето. (Пак ли, Боже?)
Без него и душата ще съм леш...
Да бъда безразсъдна ми отива,
лицето – покер маска – от гранит.
Различна съм сега и ти е криво...
Казиното е твое, но си бит...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Не, Дани, не съм велика. Просто искрена.